величав

Речник на българския език

велича̀в прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

велича̀ва, велича̀во, мн. велича̀ви, прил. Величествен.
същ. велича̀вост, величавостта̀, ж.

Грешни изписвания (7)

  • велечав
  • вилечав
  • виличав
  • велечаф
  • величаф
  • вилечаф
  • виличаф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ве-ли-чав
непълен член ве-ли-ча-вия
пълен член ве-ли-ча-ви-ят
ж. р. ве-ли-ча-ва
членувано ве-ли-ча-ва-та
ср. р. ве-ли-ча-во
членувано ве-ли-ча-во-то
мн. ч. ве-ли-ча-ви
членувано ве-ли-ча-ви-те