възвишен

Речник на българския език

1. възвѝшен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

възвѝшена, възвѝшено, мн. възвѝшени, прил. Който се издига, стои над обикновеното; благороден; дълбок в нравствен аспект. Възвишени чувства.
същ. възвѝшеност, възвишеността̀, ж.

Грешни изписвания (3)

  • вазвишен
  • вазвишин
  • възвишин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. въз-ви-шен
непълен член въз-ви-ше-ния
пълен член въз-ви-ше-ни-ят
ж. р. въз-ви-ше-на
членувано въз-ви-ше-на-та
ср. р. въз-ви-ше-но
членувано въз-ви-ше-но-то
мн. ч. въз-ви-ше-ни
членувано въз-ви-ше-ни-те

2. възвишен — мин. страд. прич. м. р.

възвишен е производна форма на възвиша (мин. страд. прич. м. р.).