издигнат

Речник на българския език

1. издѝгнат прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • ездигнат
  • ездигнът
  • издигнът

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. из-диг-нат
непълен член из-диг-на-тия
пълен член из-диг-на-ти-ят
ж. р. из-диг-на-та
членувано из-диг-на-та-та
ср. р. из-диг-на-то
членувано из-диг-на-то-то
мн. ч. из-диг-на-ти
членувано из-диг-на-ти-те

2. издигнат — сег. вр., 3 л., мн. ч.

издигнат е производна форма на издигна (сег. вр., 3 л., мн. ч.).

3. издигнат — мин. страд. прич. м. р.

издигнат е производна форма на издигна (мин. страд. прич. м. р.).