издаден

Речник на българския език

1. изда̀ден прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • ездаден
  • ездадин
  • издадин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. из-да-ден
непълен член из-да-де-ния
пълен член из-да-де-ни-ят
ж. р. из-да-де-на
членувано из-да-де-на-та
ср. р. из-да-де-но
членувано из-да-де-но-то
мн. ч. из-да-де-ни
членувано из-да-де-ни-те

2. издаден — мин. страд. прич. м. р.

издаден е производна форма на издам (мин. страд. прич. м. р.).