подут

Речник на българския език

1. поду̀т прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • пудут

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. по-дут
непълен член по-ду-тия
пълен член по-ду-ти-ят
ж. р. по-ду-та
членувано по-ду-та-та
ср. р. по-ду-то
членувано по-ду-то-то
мн. ч. по-ду-ти
членувано по-ду-ти-те

2. подут — мин. страд. прич. м. р.

подут е производна форма на подуя се (мин. страд. прич. м. р.).