издут

Речник на българския език

1. изду̀т прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • ездут

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. из-дут
непълен член из-ду-тия
пълен член из-ду-ти-ят
ж. р. из-ду-та
членувано из-ду-та-та
ср. р. из-ду-то
членувано из-ду-то-то
мн. ч. из-ду-ти
членувано из-ду-ти-те

2. издут — мин. страд. прич. м. р.

издут е производна форма на издуя (мин. страд. прич. м. р.).