издуя

Речник на българския език

изду̀я преходен глагол от свършен вид (тип 163tt) редактиране

Значение

изду̀еш, мин. св. изду̀х, мин. прич. изду̀л, св.вж. издувам.

Грешни изписвания (3)

  • ездуъ
  • ездуя
  • издуъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-дуя из-ду-ем
2 лице из-ду-еш из-ду-е-те
3 лице из-дуе из-ду-ят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-дух из-дух-ме
2 лице из-ду из-дух-те
3 лице из-ду из-ду-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-ду-ех из-ду-ех-ме
2 лице из-ду-е-ше из-ду-ех-те
3 лице из-ду-е-ше из-ду-е-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице издул съм издула съм издуло съм издули сме
2 лице издул си издула си издуло си издули сте
3 лице издул е издула е издуло е издули са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях издул бях издула бях издуло бяхме издули
2 лице беше издул беше издула беше издуло бяхте издули
3 лице беше издул беше издула беше издуло бяха издули
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще издуя ще издуем
2 лице ще издуеш ще издуете
3 лице ще издуе ще издуят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм издул ще съм издула ще съм издуло ще сме издули
2 лице ще си издул ще си издула ще си издуло ще сте издули
3 лице ще е издул ще е издула ще е издуло ще са издули
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да издуя щяхме да издуем
2 лице щеше да издуеш щяхте да издуете
3 лице щеше да издуе щяха да издуят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм издул щях да съм издула щях да съм издуло щяхме да сме издули
2 лице щеше да си издул щеше да си издула щеше да си издуло щяхте да сте издули
3 лице щеше да е издул щеше да е издула щеше да е издуло щяха да са издули
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице издуел съм издуела съм издуело съм издуели сме
2 лице издуел си издуела си издуело си издуели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице издул съм издула съм издуло съм издули сме
2 лице издул си издула си издуло си издули сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм издул била съм издула било съм издуло били сме издули
2 лице бил си издул била си издула било си издуло били сте издули
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да издуя щяла съм да издуя щяло съм да издуя щели сме да издуем
2 лице щял си да издуеш щяла си да издуеш щяло си да издуеш щели сте да издуете
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм издул щяла съм да съм издула щяло съм да съм издуло щели сме да сме издули
2 лице щял си да си издул щяла си да си издула щяло си да си издуло щели сте да сте издули
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих издул бих издула бих издуло бихме издули
2 лице би издул би издула би издуло бихте издули
3 лице би издул би издула би издуло биха издули
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-дуй из-дуй-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-дут
непълен член из-ду-тия
пълен член из-ду-ти-ят
женски род из-ду-та
членувано из-ду-та-та
среден род из-ду-то
членувано из-ду-то-то
множествено число из-ду-ти
членувано из-ду-ти-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-дул
непълен член из-ду-лия
пълен член из-ду-ли-ят
женски род из-ду-ла
членувано из-ду-ла-та
среден род из-ду-ло
членувано из-ду-ло-то
множествено число из-ду-ли
членувано из-ду-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-ду-ел
женски род из-ду-е-ла
среден род из-ду-е-ло
множествено число из-ду-е-ли