издувам

Речник на българския език

изду̀вам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

изду̀ваш, несв. и изду̀я, св.; Какво. Правя нещо да приеме изпъкнала обла форма, като го запълвам, изпълвам (с предмети, с въздух); надувам. Издувам джоб. Издувам гърди. Издувам бузи.
издува ме — (или те, го, я, ни, ви, ги). Изпитвам вътрешно напрежение от желание или необходимост да се смея, да плача и др.; напушва ме. Издува ме на смях. Издува ме на плач.
издувам се/издуя се. 1. — Добивам изпъкнала или кръгла форма, като се изпълвам, обикн. с въздух. Бузите му се издуха от храната.
2. Изпитвам вътрешно напрежение от храна, газове, прилошаване.

Грешни изписвания (3)

  • ездувам
  • ездувъм
  • издувъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-ду-вам из-ду-ва-ме
2 лице из-ду-ваш из-ду-ва-те
3 лице из-ду-ва из-ду-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-ду-вах из-ду-вах-ме
2 лице из-ду-ва из-ду-вах-те
3 лице из-ду-ва из-ду-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-ду-вах из-ду-вах-ме
2 лице из-ду-ва-ше из-ду-вах-те
3 лице из-ду-ва-ше из-ду-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице издувал съм издувала съм издувало съм издували сме
2 лице издувал си издувала си издувало си издували сте
3 лице издувал е издувала е издувало е издували са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях издувал бях издувала бях издувало бяхме издували
2 лице беше издувал беше издувала беше издувало бяхте издували
3 лице беше издувал беше издувала беше издувало бяха издували
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще издувам ще издуваме
2 лице ще издуваш ще издувате
3 лице ще издува ще издуват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм издувал ще съм издувала ще съм издувало ще сме издували
2 лице ще си издувал ще си издувала ще си издувало ще сте издували
3 лице ще е издувал ще е издувала ще е издувало ще са издували
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да издувам щяхме да издуваме
2 лице щеше да издуваш щяхте да издувате
3 лице щеше да издува щяха да издуват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм издувал щях да съм издувала щях да съм издувало щяхме да сме издували
2 лице щеше да си издувал щеше да си издувала щеше да си издувало щяхте да сте издували
3 лице щеше да е издувал щеше да е издувала щеше да е издувало щяха да са издували
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице издувал съм издувала съм издувало съм издували сме
2 лице издувал си издувала си издувало си издували сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице издувал съм издувала съм издувало съм издували сме
2 лице издувал си издувала си издувало си издували сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм издувал била съм издувала било съм издувало били сме издували
2 лице бил си издувал била си издувала било си издувало били сте издували
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да издувам щяла съм да издувам щяло съм да издувам щели сме да издуваме
2 лице щял си да издуваш щяла си да издуваш щяло си да издуваш щели сте да издувате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм издувал щяла съм да съм издувала щяло съм да съм издувало щели сме да сме издували
2 лице щял си да си издувал щяла си да си издувала щяло си да си издувало щели сте да сте издували
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих издувал бих издувала бих издувало бихме издували
2 лице би издувал би издувала би издувало бихте издували
3 лице би издувал би издувала би издувало биха издували
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-ду-вай из-ду-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-ду-ван
непълен член из-ду-ва-ния
пълен член из-ду-ва-ни-ят
женски род из-ду-ва-на
членувано из-ду-ва-на-та
среден род из-ду-ва-но
членувано из-ду-ва-но-то
множествено число из-ду-ва-ни
членувано из-ду-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-ду-вал
непълен член из-ду-ва-лия
пълен член из-ду-ва-ли-ят
женски род из-ду-ва-ла
членувано из-ду-ва-ла-та
среден род из-ду-ва-ло
членувано из-ду-ва-ло-то
множествено число из-ду-ва-ли
членувано из-ду-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-ду-вал
женски род из-ду-ва-ла
среден род из-ду-ва-ло
множествено число из-ду-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род из-ду-ващ
непълен член из-ду-ва-щия
пълен член из-ду-ва-щи-ят
женски род из-ду-ва-ща
членувано из-ду-ва-ща-та
среден род из-ду-ва-що
членувано из-ду-ва-що-то
множествено число из-ду-ва-щи
членувано из-ду-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

из-ду-вай-ки