отекъл

Речник на българския език

1. отекъл — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отекъл е производна форма на отека (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отекъл — мин. деят. св. прич. м. р.

отекъл е производна форма на отека (мин. деят. св. прич. м. р.).