аристократѝчен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
аристократѝчна, аристократѝчно, мн. аристократѝчни, прил. Който е свойствен на аристократ. Аристократични маниери.
същ. аристократѝчност, аристократичността̀, ж.
същ. аристократѝчност, аристократичността̀, ж.
Синоними
Грешни изписвания (31)
- арестократичен
- арестократичин
- арестокрътичен
- арестокрътичин
- арестукратичен
- арестукратичин
- арестукрътичен
- арестукрътичин
- аристократичин
- аристокрътичен
- аристокрътичин
- аристукратичен
- аристукратичин
- аристукрътичен
- аристукрътичин
- ърестократичен
- ърестократичин
- ърестокрътичен
- ърестокрътичин
- ърестукратичен
- ърестукратичин
- ърестукрътичен
- ърестукрътичин
- ъристократичен
- ъристократичин
- ъристокрътичен
- ъристокрътичин
- ъристукратичен
- ъристукратичин
- ъристукрътичен
- ъристукрътичин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | арис-ток-ра-ти-чен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | арис-ток-ра-тич-ния | ||
| пълен член | арис-ток-ра-тич-ни-ят | ||
| ж. р. | арис-ток-ра-тич-на | ||
| членувано | арис-ток-ра-тич-на-та | ||
| ср. р. | арис-ток-ра-тич-но | ||
| членувано | арис-ток-ра-тич-но-то | ||
| мн. ч. | арис-ток-ра-тич-ни | ||
| членувано | арис-ток-ра-тич-ни-те | ||