идеа̀лен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
идеа̀лна, идеа̀лно, мн. идеа̀лни, прил.
1. Който съответства на идеала; възвишен. Идеална красота. Идеална любов.
2. Който е образцов, превъзходен. Идеални условия. Идеален хотел.
3. Който е недействителен, нереален; хипотетичен. Идеален обществен строй. Идеален газ. Идеално огледало.
4. Който е нематериален. Идеални и материални стремежи.
нареч. идеа̀лно.
• Идеална част. — Спец. Дял от неразделен или неделим имот.
1. Който съответства на идеала; възвишен. Идеална красота. Идеална любов.
2. Който е образцов, превъзходен. Идеални условия. Идеален хотел.
3. Който е недействителен, нереален; хипотетичен. Идеален обществен строй. Идеален газ. Идеално огледало.
4. Който е нематериален. Идеални и материални стремежи.
нареч. идеа̀лно.
• Идеална част. — Спец. Дял от неразделен или неделим имот.
Синоними
Грешни изписвания (7)
- едеален
- едеалин
- едиален
- едиалин
- идеалин
- идиален
- идиалин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | иде-а-лен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | иде-ал-ния | ||
| пълен член | иде-ал-ни-ят | ||
| ж. р. | иде-ал-на | ||
| членувано | иде-ал-на-та | ||
| ср. р. | иде-ал-но | ||
| членувано | иде-ал-но-то | ||
| мн. ч. | иде-ал-ни | ||
| членувано | иде-ал-ни-те | ||