безу̀корен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
безу̀корна, безу̀корно, мн. безу̀корни, прил. Който не предизвиква укор; безупречен. Безукорно поведение.
Синоними
Грешни изписвания (7)
- безукорин
- безукурен
- безукурин
- бизукорен
- бизукорин
- бизукурен
- бизукурин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | бе-зу-ко-рен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | бе-зу-кор-ния | ||
| пълен член | бе-зу-кор-ни-ят | ||
| ж. р. | бе-зу-кор-на | ||
| членувано | бе-зу-кор-на-та | ||
| ср. р. | бе-зу-кор-но | ||
| членувано | бе-зу-кор-но-то | ||
| мн. ч. | бе-зу-кор-ни | ||
| членувано | бе-зу-кор-ни-те | ||