невѝнен — прилагателно име (тип 79)
Значение
невѝнна, невѝнно, мн. невѝнни, прил.
1. Който няма вина. Поради липса на доказателства бе признат за невинен.
2. Чистосърдечен, наивен, простодушен. Невинна усмивка.
3. Който не заслужава наказание или порицание; безвреден. Невинни занимания.
4. Девствен.
същ. невѝнност, невинността̀, ж.
1. Който няма вина. Поради липса на доказателства бе признат за невинен.
2. Чистосърдечен, наивен, простодушен. Невинна усмивка.
3. Който не заслужава наказание или порицание; безвреден. Невинни занимания.
4. Девствен.
същ. невѝнност, невинността̀, ж.
Синоними
- невиновен, непровинен, оправдателен, извинителен, безгрешен
- непорочен, чист, девствен, целомъдрен, неопетнен, непокварен, нравствен, чистонравен, запазен
- детински, незлобив, простодушен, безобиден, чистосърдечен, добродушен, наивен, безкористен
- безвреден, извиним
- праведен
- безупречен, безукорен, изряден, примерен
- недокоснат, непокътнат, нов, още неупотребяван, момински
- доброкачествен, безопасен, незлокачествен
- естествен
- прост, непринуден, откровен като дете, детски
- честен, почтен, благоприличен
- благороден
- ясен, бистър, прозрачен, светъл, ярък, безоблачен, спокоен
Грешни изписвания (3)
- невинин
- нивинен
- нивинин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
ед. ч. | м. р. | не-ви-нен | |
---|---|---|---|
непълен член | не-вин-ния | ||
пълен член | не-вин-ни-ят | ||
ж. р. | не-вин-на | ||
членувано | не-вин-на-та | ||
ср. р. | не-вин-но | ||
членувано | не-вин-но-то | ||
мн. ч. | не-вин-ни | ||
членувано | не-вин-ни-те |