извиним

Речник на българския език

1. извинѝм прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • езвеним
  • езвиним
  • извеним

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. из-ви-ним
непълен член из-ви-ни-мия
пълен член из-ви-ни-ми-ят
ж. р. из-ви-ни-ма
членувано из-ви-ни-ма-та
ср. р. из-ви-ни-мо
членувано из-ви-ни-мо-то
мн. ч. из-ви-ни-ми
членувано из-ви-ни-ми-те

2. извиним — сег. вр., 1 л., мн. ч.

извиним е производна форма на извиня (сег. вр., 1 л., мн. ч.).