целомъдрен

Речник на българския език

целомъ̀дрен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

целомъ̀дрена, целомъ̀дрено, мн. целомъ̀дрени, прил. Който притежава целомъдрие. Целомъдрена девойка. Целомъдрен старец.
нареч. целомъ̀дрено.
същ. целомъ̀дреност, целомъдреността̀, ж.

Грешни изписвания (7)

  • целомъдрин
  • целумъдрен
  • целумъдрин
  • циломъдрен
  • циломъдрин
  • цилумъдрен
  • цилумъдрин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. це-ло-мъд-рен
непълен член це-ло-мъд-ре-ния
пълен член це-ло-мъд-ре-ни-ят
ж. р. це-ло-мъд-ре-на
членувано це-ло-мъд-ре-на-та
ср. р. це-ло-мъд-ре-но
членувано це-ло-мъд-ре-но-то
мн. ч. це-ло-мъд-ре-ни
членувано це-ло-мъд-ре-ни-те