непоро̀чен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
непоро̀чна, непоро̀чно, мн. непоро̀чни, прил. Който няма пороци; нравствено чист, безгрешен, девствен. Непорочен живот. Непорочно дете.
същ. непоро̀чност, непорочността̀, ж.
същ. непоро̀чност, непорочността̀, ж.
Синоними
Грешни изписвания (7)
- непорочин
- непурочен
- непурочин
- нипорочен
- нипорочин
- нипурочен
- нипурочин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | не-по-ро-чен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | не-по-роч-ния | ||
| пълен член | не-по-роч-ни-ят | ||
| ж. р. | не-по-роч-на | ||
| членувано | не-по-роч-на-та | ||
| ср. р. | не-по-роч-но | ||
| членувано | не-по-роч-но-то | ||
| мн. ч. | не-по-роч-ни | ||
| членувано | не-по-роч-ни-те | ||