безпорочен

Речник на българския език

безпоро̀чен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • безпорочин
  • безпурочен
  • безпурочин
  • бизпорочен
  • бизпорочин
  • бизпурочен
  • бизпурочин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. без-по-ро-чен
непълен член без-по-роч-ния
пълен член без-по-роч-ни-ят
ж. р. без-по-роч-на
членувано без-по-роч-на-та
ср. р. без-по-роч-но
членувано без-по-роч-но-то
мн. ч. без-по-роч-ни
членувано без-по-роч-ни-те