свят

Речник на българския език

1. свят съществително име, мъжки род (тип 2) редактиране

Значение

I.светъ̀т, света̀, мн. световѐ, (два) свя̀та, м.1. Само ед. Съвкупността от материалната действителност; вселена.2. Само ед. Земното кълбо и хората, които го населяват. Той е най-бързият лекоатлет в света. Пътувам по света. По света и у нас.3. Разг. Само ед. Съвкупност от хора. Всякакъв свят е дошъл на панаира.4. Прен. Област от живота, явленията, предметите и др. В света на приказките. Чудният свят на детето.5. Отделна част от вселената; планета. Човекът се устреми към Космоса в търсене на нови светове.6. Човешко общество, обществен строй. История на стария свят.
Бял свят.Разг. Добър, спокоен живот. Бял свят да не видиш!
Виждам/видя бял свят. — Появявам се, раждам се, създавам се.
За нищо на света. — В никакъв случай, каквото и да стане.
Виждам/видя свят. — Пътувам много.
Докато свят светува. — Докато има живот, докато има хора.
Като/със света. — Както трябва, както е редно, добре.
Оня свят. — Задгробният живот, животът след смъртта.
Накрай света. — Много далеч.
Отивам/отида си от света. — Умирам.
Светът ми е крив.Разг. В лошо настроение съм, отнасям се враждебно с всички.
Светът няма да се свърши. — Не е фатално. II.свя̀та, свя̀то, мн. свя̀ти, прил.вж. свет.

Грешни изписвания (1)

  • свът

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. свят
непълен член све-та
пълен член све-тът
мн.ч. све-то-ве
членувано све-то-ве-те
бройна форма свя-та
звателна форма

2. свят прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

I.светъ̀т, света̀, мн. световѐ, (два) свя̀та, м.1. Само ед. Съвкупността от материалната действителност; вселена.2. Само ед. Земното кълбо и хората, които го населяват. Той е най-бързият лекоатлет в света. Пътувам по света. По света и у нас.3. Разг. Само ед. Съвкупност от хора. Всякакъв свят е дошъл на панаира.4. Прен. Област от живота, явленията, предметите и др. В света на приказките. Чудният свят на детето.5. Отделна част от вселената; планета. Човекът се устреми към Космоса в търсене на нови светове.6. Човешко общество, обществен строй. История на стария свят.
Бял свят.Разг. Добър, спокоен живот. Бял свят да не видиш!
Виждам/видя бял свят. — Появявам се, раждам се, създавам се.
За нищо на света. — В никакъв случай, каквото и да стане.
Виждам/видя свят. — Пътувам много.
Докато свят светува. — Докато има живот, докато има хора.
Като/със света. — Както трябва, както е редно, добре.
Оня свят. — Задгробният живот, животът след смъртта.
Накрай света. — Много далеч.
Отивам/отида си от света. — Умирам.
Светът ми е крив.Разг. В лошо настроение съм, отнасям се враждебно с всички.
Светът няма да се свърши. — Не е фатално. II.свя̀та, свя̀то, мн. свя̀ти, прил.вж. свет.

Грешни изписвания (1)

  • свът

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. свят
непълен член свя-тия
пълен член свя-ти-ят
ж. р. свя-та
членувано свя-та-та
ср. р. свя-то
членувано свя-то-то
мн. ч. свя-ти
членувано свя-ти-те