този

или съкр. тоз и то̀я, та̀зи или съкр. таз 2 и та̀я, това и разг. туй, мн. тѐзи или съкр. тез и тѝя, показ. мест.
1. Като прил. При посочване на лице или предмет, които са в обсега на участниците в речевия акт. Познаваш ли този човек? Каква е тази книга?
2. Като прил. При посочване на вече споменато лице или предмет. Ако вървите все направо, ще стигнете до един паметник. Именно зад тоя паметник се намира жп бюрото.
3. Като прил. За изразяване на отношение (учудване, възхищение, пренебрежение, закана и др.) към лице (вкл. същ. собствено) или предмет. Тая Пепа, тая Пепа — голяма майсторка била! Ах, тая котка, ще я науча аз нея!
4. Като същ. м., ж. и мн. Разг. Обикн. Пренебр. За посочване на лице, което е в обсега на участниците в речевия акт, или за което току-що се е споменало. Какво иска тоя? Тези няма ли да се махат най-после! Тая с всичкия си ли е? • Този-онзи/тоя-оня. Един-друг, различни, безразлично кой. Поразпитах тоя-оня, никой не знае.
• Тази година/този месец. — Годината/месецът, която/който в момента тече.
• Тия дни. — Разг. През последните няколко дни или в следващите няколко дни.
• Този/тоя път. — Сега, последният път.