1.
хо̀ра
—
съществително име, плуралия тантум
(тип 74)
Значение
само мн.
1. Мн. от човек; човеци, люде. Опашка от хора. Учете се, да станете хора.
2. Лица, които са извън семейството, непознати. Няма да затвориш устата на хората.
същ. умал. хо̀рица само мн. Бедни хорица.
прил. хо̀рски, хо̀рска, хо̀рско, мн. хо̀рски. Хорски приказки.
• Като хората. — Както е редно.
• За пред хората. — За пред обществото; показно, престорено, неискрено, лицемерно. Ще се усмихваме за пред хората, пък ние си знаем какво ни е.
1. Мн. от човек; човеци, люде. Опашка от хора. Учете се, да станете хора.
2. Лица, които са извън семейството, непознати. Няма да затвориш устата на хората.
същ. умал. хо̀рица само мн. Бедни хорица.
прил. хо̀рски, хо̀рска, хо̀рско, мн. хо̀рски. Хорски приказки.
• Като хората. — Както е редно.
• За пред хората. — За пред обществото; показно, престорено, неискрено, лицемерно. Ще се усмихваме за пред хората, пък ние си знаем какво ни е.
Грешни изписвания (1)
- хоръ
2. хора — ед. ч. непълен член
хора е производна форма на хор (ед. ч. непълен член).
3. хора — бройна форма
хора е производна форма на хор (бройна форма).
4. хора — мн. ч.
хора е производна форма на хоро (мн. ч.).