хоро

Речник на българския език

хоро̀ — съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

мн. хора̀, ср.
1. Народен танц, който се играе от заловени (обикн. в кръг) хора, както и музиката към него. Свиря хоро. Право хоро. Играя хоро.
2. Заловени един за друг хора, които играят такъв танц. Дълго хоро. Хващам се на хорото.

Грешни изписвания (1)

  • хуро

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. хо-ро
членувано хо-ро-то
мн.ч. хо-ра
членувано хо-ра-та

Връзки