кълбо

Речник на българския език

1. кълбо̀ съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

кълба̀ и кълбѐта, ср.
1. Спец. В математиката — геометрично тяло, получено от въртенето на окръжност около диаметъра ѝ сфера. Обем на кълбото.
2. Всяко тяло с такава форма. Кълбо прежда. Кълбо дим.
3. Прен. В гимнастиката — предно превъртане на тялото до заставане в изходното положение.
същ. умал. кълбѐнце, мн. кълбѐнца, ср.
Земно кълбо. — Планетата Земя.
На кълбо. — Със свити ръце и крака. Лежи на кълбо.
Кожено кълбо. — Футболна топка.

Грешни изписвания (1)

  • калбо

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. къл-бо
членувано къл-бо-то
мн.ч. къл-ба
членувано къл-ба-та

2. кълбо̀ съществително име, среден род (тип 61) редактиране

Значение

кълба̀ и кълбѐта, ср.
1. Спец. В математиката — геометрично тяло, получено от въртенето на окръжност около диаметъра ѝ сфера. Обем на кълбото.
2. Всяко тяло с такава форма. Кълбо прежда. Кълбо дим.
3. Прен. В гимнастиката — предно превъртане на тялото до заставане в изходното положение.
същ. умал. кълбѐнце, мн. кълбѐнца, ср.
Земно кълбо. — Планетата Земя.
На кълбо. — Със свити ръце и крака. Лежи на кълбо.
Кожено кълбо. — Футболна топка.

Грешни изписвания (1)

  • калбо

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. къл-бо
членувано къл-бо-то
мн.ч. къл-бе-та
членувано къл-бе-та-та