земя

ж., само ед.
1. Планета от Слънчевата система, която се върти около Слънцето и около своята ос. Полет около Земята.
2. Твърдата повърхност на тази планета; сушата. Самолетът слезе на земята.
3. Рохкава част от земната кора, среда за виреене на растенията; почва.
4. Част от земната кора, която може да се копае; пръст.
5. Територия, площ на една държава.
6. Обработваема площ. Имам 5 дка земя.
7. Разг. Долната хоризонтална част на помещение; под. Чашата падна на земята.
• Забивам нос в земята. — Гледам надолу съсредоточено и продължително.
• Земята наопаки ще обърна. — Ще направя всичко възможно.
• Сравнявам със земята. — Критикувам остро някого; ругая го, засрамвам го.