парцел

Речник на българския език

парцѐл съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. парцѐли, (два) парцѐла, м. Земна площ, регулиран терен с определени размери.

Грешни изписвания (1)

  • пърцел

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пар-цел
непълен член пар-це-ла
пълен член пар-це-лът
мн.ч. пар-це-ли
членувано пар-це-ли-те
бройна форма пар-це-ла
звателна форма