настилка

Речник на българския език

настѝлка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. настѝлки, ж.
1. Пласт от нещо настлано.
2. Пласт, с който е покрит път, улица. Улична настилка.

Грешни изписвания (3)

  • настилкъ
  • нъстилка
  • нъстилкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. нас-тил-ка
членувано нас-тил-ка-та
мн.ч. нас-тил-ки
членувано нас-тил-ки-те
звателна форма