инкрустация

Речник на българския език

инкруста̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. инкруста̀ции, ж.
1. Само ед. Приложно изкуство за врязване в повърхност на украса от друг материал. Инкрустация със седеф.
2. Самите врязани украшения. Мебели с инкрустации.
3. Отлагане на соли по стените на тръбопроводи.

Грешни изписвания (11)

  • инкростацеа
  • инкростацеъ
  • инкростацея
  • инкростациа
  • инкростациъ
  • инкростация
  • инкрустацеа
  • инкрустацеъ
  • инкрустацея
  • инкрустациа
  • инкрустациъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ин-к-рус-та-ция
членувано ин-к-рус-та-ци-я-та
мн.ч. ин-к-рус-та-ции
членувано ин-к-рус-та-ци-и-те
звателна форма