покривка

Речник на българския език

покрѝвка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. покрѝвки, ж.
1. Тъкан, която служи за покриване или завиване. Покривка за маса.
2. Пласт, който покрива нещо. Снежна покривка.

Грешни изписвания (7)

  • покривкъ
  • покрифка
  • покрифкъ
  • пукривка
  • пукривкъ
  • пукрифка
  • пукрифкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пок-рив-ка
членувано пок-рив-ка-та
мн.ч. пок-рив-ки
членувано пок-рив-ки-те
звателна форма