калъф

Речник на българския език

калъ̀ф съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. калъ̀фи, (два) калъ̀фа, м. Специално изработена обвивка от плат, кожа, мукава и др., която служи за предпазване на предмет. Калъф на китара. Калъф на диван. Калъф за очила.
същ. умал. калъ̀фче, мн. калъ̀фчета, ср.

Грешни изписвания (1)

  • кълъф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ка-лъф
непълен член ка-лъ-фа
пълен член ка-лъ-фът
мн.ч. ка-лъ-фи
членувано ка-лъ-фи-те
бройна форма ка-лъ-фа
звателна форма