кобур

Речник на българския език

кобу̀р съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. кобу̀ри, (два) кобу̀ра, м. Кожен калъф за пистолет. Под куртката му се виждаше кобурът на пистолета.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • кубур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-бур
непълен член ко-бу-ра
пълен член ко-бу-рът
мн.ч. ко-бу-ри
членувано ко-бу-ри-те
бройна форма ко-бу-ра
звателна форма