капак

Речник на българския език

капа̀к съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. капа̀ци, (два) капа̀ка, м.
1. Приспособление за затваряне, захлупване на съд, сандък и др.
2. Всяко приспособление, предназначено да покрива, да затваря, да предпазва. Капак на часовник. Капак на пиано. Капак на кола.
3. Обикн. мн. Кожени парчета към юзда на кон, които се намират отстрани на очите му.
същ. умал. капа̀че, мн. капа̀чета, ср.
За капак.Разг. След всичко друго, освен всичко друго. За капак на всичко ни дойдоха и гости.
Като кон с капаци.Разг. Ограничен съм, не виждам нещата в широта.

Грешни изписвания (1)

  • къпак

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ка-пак
непълен член ка-па-ка
пълен член ка-па-кът
мн.ч. ка-па-ци
членувано ка-па-ци-те
бройна форма ка-па-ка
звателна форма