капаче

Речник на българския език

капа̀че съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

вж. капа̀к

Грешни изписвания (3)

  • капачи
  • къпаче
  • къпачи

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ка-па-че
членувано ка-па-че-то
мн.ч. ка-па-че-та
членувано ка-па-че-та-та