капачка

Речник на българския език

капа̀чка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. капа̀чки, ж.
1. Метална или пластмасова пластинка, приспособена да затваря плътно буркан, бутилка и др.
2. Всяко малко по размери приспособление за затваряне и предпазване на нещо. Капачка на химикалка. Капачка на фотоапарат.
3. Малка кост, която се намира на коляното на човек. Счупил си капачката.

Грешни изписвания (3)

  • капачкъ
  • къпачка
  • къпачкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ка-пач-ка
членувано ка-пач-ка-та
мн.ч. ка-пач-ки
членувано ка-пач-ки-те
звателна форма