кутия

Речник на българския език

кутѝя съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. кутѝи, ж. Неголям съд с капак от дърво, картон и др. Пощенска кутия. Цигарена кутия.
Като от кутия изваден.Разг. Хубаво облечен, съвършено чист, елегантен.

Грешни изписвания (3)

  • котиъ
  • котия
  • кутиъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ку-тия
членувано ку-ти-я-та
мн.ч. ку-тии
членувано ку-ти-и-те
звателна форма