съд

съдъ̀т, съда̀, мн. съ̀дове, (два) съ̀да, м.
1. Прибор, в който се поставят течности, храна и др. Домакински съдове за храна.
2. Прибор, вместилище за течности, газове и др. Керамичен съд. Скачени съдове.
3. Тръбовидни органи у човека и животните, по които се движат течности. Кръвоносни съдове.
4. Плаващо транспортно средство за хора и товари. Морски съдове. Плавателен съд.

съдъ̀т, съда̀, мн. съдѝлища, м.
1. Само ед. Държавна институция, която разглежда граждански и наказателни дела съгласно законите на съответната страна. Върховен съд.
2. Сградата, в която заседава такава институция.
3. Само ед. Съдиите, целият състав, който работи по едно дело. Съдът иде! Съдът реши.
4. Само ед. Разглеждане и разрешаване на дела. Убит без съд и присъда.
• Давам под съд. — Подавам жалба в съда срещу някого, като искам съдебно разрешаване на възникналия спор.
• Страшният съд. — Според Библията — отсъждане на делата на живите и мъртвите след второ пришествие.