чиния

Речник на българския език

чинѝя съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. чинѝи, ж.
1. Домакински съд, обикн. с кръгла форма и леко повдигнати краища, за сервиране на храна. Чиния за риба. Дълбока чиния.
2. Храната, сервирана в такъв съд. Изядох две чинии яхния.
същ. умал. чинѝйка, мн. чинѝйки, ж.
Летяща чиния. — Въображаем или предполагаем космически кораб, изстрелян към земята от друга планета, населена с разумни същества.

Грешни изписвания (3)

  • чениъ
  • чения
  • чиниъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. чи-ния
членувано чи-ни-я-та
мн.ч. чи-нии
членувано чи-ни-и-те
звателна форма