куверт

Речник на българския език

кувѐрт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. кувѐрти, (два) кувѐрта, м.
1. Прибори за хранене на един човек, подредени на маса. Сложи още един куверт.
2. Определено меню за един човек.
3. Най-малката сума, която трябва да се консумира в заведение, събирана като такса при влизане. Колко лева е кувертът за този ресторант? С куверти ли се влиза тук?

Грешни изписвания (1)

  • коверт

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ку-верт
непълен член ку-вер-та
пълен член ку-вер-тът
мн.ч. ку-вер-ти
членувано ку-вер-ти-те
бройна форма ку-вер-та
звателна форма