тиган

Речник на българския език

тига̀н съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. тига̀ни, (два) тига̀на, м. Кръгъл плитък домакински съд за пържене с дълга дръжка.
Блести като тиган на месечина.Разг. Ирон. За човек, който е много черен.

Грешни изписвания (1)

  • теган

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ти-ган
непълен член ти-га-на
пълен член ти-га-нът
мн.ч. ти-га-ни
членувано ти-га-ни-те
бройна форма ти-га-на
звателна форма