блюдо

Речник на българския език

блю̀до съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

мн. блюда̀, ср.
1. Плитък разлат съд с кръгла или продълговата форма за ястия. Порцеланово блюдо.
2. Ястието в такъв съд. Вкусни блюда.
3. Всяка от двете метални панички на везни с кобилица.

Грешни изписвания (1)

  • блюду

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. блю-до
членувано блю-до-то
мн.ч. блю-да
членувано блю-да-та