поднос

Речник на българския език

по̀днос съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

и подно̀с, мн. по̀дноси и подно̀си, (два) по̀дноса и подно̀са, м. Плосък разлат съд, който служи за сервиране; табла.

Грешни изписвания (1)

  • поднус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. под-нос
непълен член под-но-са
пълен член под-но-сът
мн.ч. под-но-си
членувано под-но-си-те
бройна форма под-но-са
звателна форма