гозба

Речник на българския език

го̀зба съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. го̀зби, ж. Ястие, манджа.
същ. умал. го̀збица, мн. го̀збици, ж.

Грешни изписвания (1)

  • гозбъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гоз-ба
членувано гоз-ба-та
мн.ч. гоз-би
членувано гоз-би-те
звателна форма