каша

Речник на българския език

ка̀ша съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. ка̀ши, ж.
1. Ястие от сварено с вода или мляко брашно. Пиле с каша.
2. Гъста смес от еднородни частици (смлени плодове, зеленчуци и др.). В този цех сипват кашата в бурканите и ги затварят. Машината излива циментовата каша в кофража.
3. Прен. Разг. Безредие, неразбория, хаос. Каква каша е в тази стая! Пак стават някакви каши в катедрата.
същ. умал. ка̀шичка, мн. ка̀шички, ж.
Забърквам/забъркам каша. — Предизвиквам недоразумения, заплетено положение.
Забърквам се/забъркам се в каша. — Замесвам се в нещо нередно. Защо те викаха в полицията, в каква каша си се забъркал пак.



ж., само ед. Мек вълнен плат с мъхеста повърхност.

Грешни изписвания (1)

  • кашъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ка-ша
членувано ка-ша-та
мн.ч. ка-ши
членувано ка-ши-те
звателна форма