манджа

Речник на българския език

ма̀нджа съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. ма̀нджи, ж. Разг. Ястие, гозба. Вкусна манджа.

Грешни изписвания (1)

  • манджъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ман-джа
членувано ман-джа-та
мн.ч. ман-джи
членувано ман-джи-те
звателна форма