табла

Речник на българския език

1. та̀бла съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. та̀бли, ж.
1. Плосък и широк съд с малък перваз за носене на кафе, сладкиши, храна и др.; поднос. Таблите се оставят на мястото им.
2. Диал. Тава.
3. Странична плоска част на легло или плоскост на врата.



мн. та̀бли, ж.
1. Дървена или метална кутия с нарисувани островърхи фигури по нея, съдържаща пулове и зарчета за игра. Вземам таблата от масата.
2. Само ед. Забавна игра с такава кутия. Игра на табла.

Грешни изписвания (1)

  • таблъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. таб-ла
членувано таб-ла-та
мн.ч. таб-ли
членувано таб-ли-те
звателна форма

2. табла — мн. ч.

табла е производна форма на табло (мн. ч.).