табло

Речник на българския език

табло̀ съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

мн. табла̀, ср.
1. Плоскост, върху която се поставят различни обяви, съобщения и др.
2. Голяма фотография или картина, направена върху платно или картон и стояща на обществено място.
3. Плоска част от мебел, табла 1 (в 3 знач.).

Грешни изписвания (1)

  • тъбло

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. таб-ло
членувано таб-ло-то
мн.ч. таб-ла
членувано таб-ла-та