палата

Речник на българския език

1. пала̀та съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. пала̀ти, ж.
1. Голяма представителна обществена сграда. Съдебна палата. Търговска палата. Синодална палата.
2. Помещение, в което се излагат част от експонатите на изложба, панаир и др. Всички палати по време на Пловдивския панаир бяха заети.
3. Законодателен орган в някои страни.
4. Название на някои държавни учреждения. Сметна палата.

Грешни изписвания (3)

  • палатъ
  • пълата
  • пълатъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. па-ла-та
членувано па-ла-та-та
мн.ч. па-ла-ти
членувано па-ла-ти-те
звателна форма

2. палата — ед. ч. непълен член

палата е производна форма на палат (ед. ч. непълен член).

3. палата — бройна форма

палата е производна форма на палат (бройна форма).