ципа

Речник на българския език

1. цѝпа — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. цѝпи, ж. Тънка прозрачна тъкан при растенията и животните. Плавателна ципа. Плодът е обвит с тънка ципа.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • ципъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ци-па
членувано ци-па-та
мн.ч. ци-пи
членувано ци-пи-те
звателна форма —

2. ципа — ед. ч. непълен член

ципа е производна форма на цип (ед. ч. непълен член).

3. ципа — бройна форма

ципа е производна форма на цип (бройна форма).

Връзки