кожица

Речник на българския език

ко̀жица съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. ко̀жици, ж. Тънка, фина кожа. Сливите имат кожица, която се отделя трудно.

Грешни изписвания (3)

  • кожеца
  • кожецъ
  • кожицъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-жи-ца
членувано ко-жи-ца-та
мн.ч. ко-жи-ци
членувано ко-жи-ци-те
звателна форма