риза

мн. ризи, ж.
1. Остар. Дълга долна платнена дреха, която се носи направо върху тялото. Кенарена риза.
2. Мъжка дреха с ръкави, която се носи върху бельото, покрива горната част на тялото и се закопчава отпред. Луксозна риза.
3. Разг. Обвивката на плода в утробата на майката. Раждам се с риза.
• Усмирителна риза. —
1. Приспособление за укротяване, завързване на буйстващ човек, подобно на риза.
2. Мярка за ограничаване на своеволията на самозабравил се човек.
• Вземам и ризата от гърба(му). — Ограбвам някого, вземам му всичко.
• Давам си и ризата от гърба. — Щедър съм.
• Нямам риза на гърба си. — Много съм беден.
• Кирливите ризи. — Нечисти, долни постъпки.
• Роден с риза. — Късметлия, щастливец.