облицовка

Речник на българския език

облицо̀вка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • облецовка
  • облецовкъ
  • облецофка
  • облецофкъ
  • облицовкъ
  • облицофка
  • облицофкъ
  • ублецовка
  • ублецовкъ
  • ублецофка
  • ублецофкъ
  • ублицовка
  • ублицовкъ
  • ублицофка
  • ублицофкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. об-ли-цов-ка
членувано об-ли-цов-ка-та
мн.ч. об-ли-цов-ки
членувано об-ли-цов-ки-те
звателна форма