чаршаф

Речник на българския език

чарша̀ф съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. чарша̀фи, (два) чарша̀фа, м. Покривка за легло, която е част от спалното бельо. Бял чаршаф. Копринен чаршаф. Горен чаршаф. Долен чаршаф.

Грешни изписвания (2)

  • чършаф
  • чершаф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. чар-шаф
непълен член чар-ша-фа
пълен член чар-ша-фът
мн.ч. чар-ша-фи
членувано чар-ша-фи-те
бройна форма чар-ша-фа
звателна форма